Могат ли да се защитават човешките права в толерантна към насилието среда?

В края на миналата година Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ, съвместно с международната мрежа за детски права, базирана в Швейцария Child Rights Connect и Национална мрежа за децата, започна работа по проект „Настояще и бъдеще: овластяване на децата-правозащитници в България“, чиято цел е да бъде даден тласък за овластяването на децата в България да бъдат защитници на правата на човека. През м. март 2023 г. след проведен конкурс още шест организации се присъединиха в усилията ни деца от уязвими групи да бъдат подготвени като правозащитници. Тези шест организации са: Център „Амалипе“ (Велико Търново) съвместно с Професионална Гимназия по текстилни и кожени изделия (София), Център „МИР“ (Кюстендил) към фондация „Здраве и социално развитие“, Обединено училище „Неофит Рилски“ в с. Дерманци (Ловеч), Фондация „Фабрика за анализи и решения“ съвместно с Преходно жилище „Захари Стоянов“ в Горна Баня (София), Национална асоциация по приемна грижа и ПГСС „БУЗЕМА“ (София). През месеците март и април 2023 г. 24 деца, мотивирани и организирани от тези шест организации, постепенно започнаха да усвояват знания и умения в областта на правозащитничеството и да изграждат връзки помежду си. С активното съдействие на специалистите, въвлечени в проекта, ние се стремим да  подкрепим развитието на благоприятна среда за техните сегашни и бъдещи инициативи. 

Но задълбочаването на изследването на контекстите, които децата от уязвими групи би трябвало да развиват и да облагородяват през ролята си на правозащитници, поставя все повече въпроси. Защото тези контексти са силно нещадящи децата и толериращи всички форми на насилие. Така например обсъждайки с момичета от ромски произход какво е експлоатация и какво означава правото да бъдеш защитен от експлоатация, момичетата откриха, че най-сигурният начин да бъдеш използван за чужда облага е да останеш наивен и незнаещ. Споделиха с плах тон, че те самите са използвани за доброто на семейството, когато остават в къщи да гледат чужди деца вместо да ходят на училище, където всъщност им е по-интересно. Но може би най-важното откритие беше, че и те самите много често експлоатират и упражняват насилие върху по-беззащитните си съученици. 

И обединените в проекта деца, учители, психолози и медиатори (се) питат: 

❓Може ли да се защитават човешките права, правата на децата по един ненасилствен начин в среда, толерантна към насилие? 

❓Как да се различи родителската грижа от злоупотребата и насилието? 

❓Могат ли правата на децата да бъдат „преведени“ на езика на ежедневното общуване между съученици, приятели, партньори, учители и ученици, родители и деца? И когато ги „преведем“ как да се справим с откритието, че всеки нарушава тези права? 

❓Можеш ли да си едновременно правозащитник и правонарушител? 

❓Можеш ли да станеш правозащитник, когато родители, общностни авторитети и учители не вярват в теб, защото си „още дете“ или си „само едно момиче“?

Проектът „Настояще и бъдеще: овластяване на децата-правозащитници в България“, чрез обучителни и изследователски дейности, въвлича деца и възрастни в една активна позиция за осмисляне на ролята на правозащитника – в извличане на знание за това, как най-добре за децата и за средата на общността и училището да бъдат прилагани и защитавани човешките права, без те да бъдат смятани за далечни, неприсъщи на нашето мислене и ежедневие понятия.